Kак се роди идеята за това изкачване….
Преди почти една година светът изгуби един човек физически, но много от нас не бяха готови да се разделят с него истински. Всички го чакахме и търсихме, молехме се, плакахме….надявахме се. На 19ти май 2018 много хора се качихме по пътеката на Боян и ходихме по стъпките му. Не защото искаме да се качим всички на 8000 или пък искаме да станем алпинисти, а защото е вдъхновяващо как все още се намират хора които се опълчват на наложената матрица и дръзват да гонят мечтите си. От една свещ казват могат да се запалят хиляди други . Това са съвременните лидери-те увличат и ни карат да мечтаем, да станем една по-добра версия на себе си. Най-хубавата следа която човек може да остави след себе си е тази в сърцата на хората.
Краят на един живот постави начало на едно безсмъртие…
Нека всяка година в средата на май се събираме и изкачваме тази пътека. Като приятели, като мечтатели, като лидери, като спортисти….нека всеки намери своята причина да е там . Тя повече никога няма да бъде онази анонимна тиха пътечка която познавам от 15 години, сега е Пътят…и щом не може да е нещо малко и тихо …нека бъде нещо голямо.
Условно наричам това събитие “състезание”, просто не ми идва на ум по-добра дума. Ще има записване, номера мерене на време….но нека всеки изкачи пътеката мислейки си за своите вътрешни битки които води със себе си, а на слизане да се чувства презареден.